За най-малките и за детето в теб
Някои от вас знаят, че моят татко е треньор. Горе долу по-същото време, когато аз започнах нова глава в моя живот и последвах сърцето си в Калифорния, моят татко реши да си направи студио и да тренира хора, така като цял живот е искал. През последните 5 години с него се чуваме не само за да си разкажем какво се случва в живота на всеки, но и обсъждаме надълго и широко работни вълнения.
При него, както и при мен идват много деца - родителите стигат до нас, защото няма кой друг да попитат какво да правят за движението на децата си - за болките в кръста, за смъкнатите сводове, изкривените обувчици.
"Става все по-зле" - разказва баща ми на негов приятел отропед.
"Да знаеш при мен какво е..." - вайка се приятелят му.
Детското движение е в криза - последните 20 години с напредването на технологиите, новините звучат все по-стряскащо (за мен поне!).
"Всяко дете в България с някаква форма на гръбначно изкривяване" - тръбят медиите и предлагат да запишем децата на спорт...
"Малчовци" е моят отговор на двигателната криза. Вярвам че много може да си говорим за причините децата днес да нямат кинестична култура, да страдат от недостиг на витамин Д(вижение) и на витамин П(рирода).
Малко след като "Малчовци" излезе, в групата на movewellbg за обсъждания и въпроси се заформи интересна дискусия. Вярвам че в тази група са едни от най-активните, мислещи и грижещи се за децата си хора, които имам радостта да познавам. Един през друг родителите ме питаха: "Защо така, защо така се получава..., защо въпреки грижите ни да се движат, често децата ни страдат от изкривявания, слабост и липса на координация..."
Ето и малък откъс от моя отговор:
"Няма еднозначно защо, ето малко чуденки.
В Малчовци разказвам за няколко причини. В началото е движението на майката по време на бременността, позицията на бебето, хранителната среда, самото вътреутробно развитие. Колко спокойно или стресирано е бебето също има влияние върху стойката по-късно.
После идва раждането, което е яка борба за тялото и хормоналната система. Тук за пръв път се установява контраста между борбата по време на реждане и почивката щом бебето намери храна. Способността да си стегнат и отпуснат в правилните моменти се програмира още тук.
МНОГО медицинска намеса има точно в този етап: дали на майката ще се дадат някакви препарати или детето ще бъде взето, размахвано, почиствано, вместо да го оставим да си намери храна катерейки се по майката; изобщо дали този процес на мрънкане и търсене на храна ще се позволи. Може ли майката да бъде участник в процеса (може да е упоена, може да е уморена, куп фактори...). Представете си сега какво се случва за тези от нас, които идват на този свят със Секцио.
След това идва онзи момент с ранните движения - дали имаме в културата ни движения за раздвижване на бебетата и дали те имат среда, в която да развиват силата си рефлексно. Дали се носят как се носят и колко се носят. Сложете тук колички, кошчета, паяци, проходилни и бейби джимове, които стимулират мозъка без да стимулират тялото достатъчно. Имайки предвид колко майки работят с мен с болки в кръста по време на бременност, колко да ги носят децата, особено като натежат....ловците събирачи си оставят децата легнали 5% от времето; има ред хора в племето, които да носят - изобщо не се разчита само на една майка (възрастен).
Друг факто е дали детето ще премиине през всичките фази на движение - търкаляне, лазене...има огромно значение. Аз имам възрастни, които не могат да лазят. Наслагваме с това генетични фактори като тип на колагена + моделирането на движение от родителите, които също имат подобен тип колаген.
И после детето започва самостоятелното изследване и движение, за което нашата среда е изключително безумно неподготвена - като започнем от домашните занимания, които са с четене, вместо с тичане и стигнем до училищните, които са с рисуване, повече от катерене.
За силата на коремните мускули има значение не само рефлексното движение - отварям една широка скоба за храносмилането. Заради използването на антибиотици, ваксини, замърсяване и стрес микробиомът на майката преди да има бебе често не е здрав, после това се предава на бебето. Колики, които продължават дълго време, стрес, реакцията на бебето към болките, после с възрастта болки в коремчето, вируси и болести - могат да направят червата чувствителни. Ако не можеш да си стегнеш корема рефлексно и да се покатериш на катерушка (защото са ти надути червата), центъра на тялото не може да е опора за крайниците и реално не се случва нито катерене, нито лицеви опори. Още 50те години на тестове за физическа издържливост американските деца са супер зле в сравнение с европейските, една от теориите е лошата храна.
Всичко е супер навързано и можем много много да си говорим защо и как...важното е че тялото е велико велико велико творение и ако му дадем подходяща среда, то реагира прекрасно и става силно и способно, независимо от възрастта."
Заповядайте и вие в нашата група за обсъждания, за да си говорим защо и как нашите деца да се движат по-добре и по-съзнателно и как да им помогнем за това.
Междувременно, ако още не сте видели моето решение, цъкнете и разгледайте Малчовци!
