Видео: обувки за минималисти
"Съвременните обувки са твърде тесни, защото ходилата ни са твърде тесни, защото съвременните обувки са твърде тесни, защото ходилата ни са твърде тесни..."
В моето студио и клиниката, където практикувам ежедневно влизат десетки хора с болки в стъпалата и различни части на тялото. 10 от 10 от тях носят високи и тесни обувки или сандали, които едва се крепят на стъпалото с една каишка.
Днешната форма на ходилото е по-скоро следствие на конкретно възприятие за формата и вида на обувката, отколкото творение на природата. Оформено в отливката на обувка от съвсем ранна детска възраст, ходилото ни - структурно и функционално - копнее за свобода и промяна.
Ако оставите ходилата си да заемат естествената си форма и необезпокоявани от тесни обувки да работят за да ходите, тичате и катерите, те биха изглеждали много повече като лопатестите симпатични крачета на Фред Флинтстоун, отколкото на издължените крайници на кукла Барби.
Погледнете ходилото на малко дете, което още не е обувало обувки и ще видите, че отпред крачето е много по-широко, отколкото при петата, а пръстите са свободни. С възрастта, започваме да се "вместваме" във все по-малки и тесни обувки, променяйки формата и функцията на ходилото.
Още преди век Шерлок коментира с др. Уотсън:
"Обърни специално внимание на тези отпечатъци! Нещо прави ли ти особено впечатление?"
"Те са или на жена, или пък на малко дете."
"Не гледай размера, какво друго виждаш?"
"Отпечатъци като отпечатъци..."
"Ама как! Виж тук:ето това е следа от дясно стъпало в прахта. Сега аз ще сложа и моето стъпало тук и ще оставя подобна следа. Каква е основната разлика?
"Твоите пръсти са събрани заедно. На другия отпечатък се вижда как пръстите са разделени."
"Точно така, не забравяй тази подробност!"
Този диалог е написан през 1889г., няколко века след като обувките, каквито ги познаваме днес, се наместват да живеят на долните ни крайници.
Обувките на платформи се появяват около 6 век, основно на сцената на театри, където по височината на героя може да се съди за неговата значимост в постановката. През 14 век, обувката на висока платформа, известна като "шопин", става предпочитаната за носене мода от висшата класа, като от една страна позволява да се "гледа отвисоко" на подчинените, а от друга страна пази от калта и мръсните улици, които изобилстват в пейзажа през средните векове. В един момент обувките стават толкова високи, че във Венеция със закон забраняват обувките по-високи от 15 см. И това правило, както и забраната за носене на обувки с червени подметки, запазен отличителен знак на Луи XIV, само амбицират масите - високите обувки стават част от цивилизацията и намират път в различни субкултури, за сметка на архитектурата и здравето на ходилото.
През 19 и 20 век навлизат и все по-тесни обувки, а ботушите стават така фини и ограничаващи кръвообращението, че лекарите надигат глас. През 1970, Д-р Пол Стийл, в журнала на Американската Медицинска Асоциация, алармира, че пациентите му с флебит са все повече и то заради тесните и модерни ботуши. Уви, никой не чува, нито производителите, нито пък потребителите, верни на модата и желанието да изглеждат добре.
Днес, ходилото, с всичките му 200 000 нервни окончания, 33 стави и стотици връзки и мускули, е натъпкано в приспособление, което е по-скоро в крак със средновековните стандарти, отколкото с природната му физиология.
Това, което приемаме за естетически красиво и което гали окото, не непременно е в унисон с природните нужди на ходилото. Все едно имате панталон с един крачол, защото така е прието, без дори в дизайна му да има мисъл за наличието на два отделни крака...
Като изключим римските сандали и мокасините на коренното население на Америка, исторически, обувките достигнали до нас в голяма степен са служили на волята на носещия, а не на дизайна, анатомията и физиологията ни. Красота, статус, класа, принадлежност, култура и ценности - субективни, а не обективни фактори, са определяли как да се оформи една обувка.
Изменени от обувките в детска възраст, пораствайки и нямайки идея какво е да имаш свободно функциониращо ходило, търсим специални обувки за работа, за забавление, за спорт, за танци, за планинарство, за корекция на конкретни проблеми със стъпалата, надявайки се, че ще намерим обувка, която да "пасне" на частично гипсираната ни анатомия.
Междувременно, гипсът на обувката, ден след ден, пречи на стъпалото да предава важни сигнали за позицията на тялото, да участва в кръвообръщението и лимфотока, да бъде здрава и атлетична основа на изумителната ни структура, за да можем да ходим, тичаме, да се катерим, да танцуваме, да бъдем хореографи на мечтите си.
За щастие, през последните години картината не е "черно-бяла". Ако преди 10 години трябваше да избираме между тесни и високи обувки и Converse, днес има десетки производители на обувки, които имат предвид функцията и структурата на човешкото стъпало. Те позволяват няколко неща:
1. Да можем свободно да движим пръстите си, което позволява на вътрешните мускули на ходилото да функционират и да придават както стабилност, така и подвижност и сила, за да се облекчи работата на други части от кинетичната верига, които биха компенсирали за липсата на сила и подвижност в основата на тялото.
2. Да можем да сгъваме стъпалото при възглавничката. Тези стави са изключително важни при ходене и са силно обездвижени от традиционните обувки.
3. Да можем да натоварваме равномерно всички части от стъпалото, вместо основно част от петата и външната част (една от главните разлики при изследване на разликата между натоварването между отделните части на стъпалото при хора, които не носят обувки спрямо хора от западните страни, които са израстнали с обувки).
4. Да е възможно движението на костите и ставите на ходилото, както и предаване на правилна информация за позицията на тялото.
5. Минималистичните обувки са близо до ходенето или тичането бос - това има връзка с калкулираното ускорение (или сила на удара), с която стъпалото докосва земята при ходене или тичане. Колкото по-мека и дебела е обувката при петата, толкова по-големи са силите, които скелета поема при докосване на земята, заради сетивната измама, създадена от дебелата подметка.
6. Подобрено кръвообръщение, клетъчно хранене и регенерация на тъканите на ходилото и подбедрицата (има много случаи на плантарен фасцит, където некрозна тъкан се среща в условия на прекъснато кръвоснабдяване).
Гледахте ли вече видеото в началото, ако не сте, гледайте го сега!
Споделям две супер важни снимки :)
На първата, щастлив западен човек си кисне крачетата в чуден океан. Плаж, палми, халукс валгус (кокалче), изкривени пръсти, ама пък е на ваканция :) Няколко години в минималистични обувки и с правилните корективни упражнения и тези стъпала могат да се трансфромират!
Ето и снимка от едно изследване на хора от Индия. Зебележете как стъпалото е отворено като ветрило и особено разположението на палеца спрямо останалите пръсти.
Как са вашите стъпала, като тези горе в океана или като на втората снимка?
Ето ги и моите - след близо 4 години носене на минималистични обувки и Ресторативно Движение.
Готови ли сте да направите нещо за стъпалата си? Първо, преосмислете обувките си. Няма упражнение, което може да компенсира за лошо избрани обувки. След това скочете в дълбокото и обновете себе си само за 2 часа с уебинарите "Всичко за стъпалата" част 1 и 2.
В тях ще научите много повече за устройството и функцията на стъпалата, ще добиете основни умения в разбирането на подравняването на тялото като път към здравето на цялата човешка система, ще усвоите корективните упражнения и ще бъдете част от пионерите на естественото движение, не само по време на тренировките, а навсякъде където стъпва крака ви!
Бъдете разбиращи и внимателни с тялото си, чудеса се случват, но се случват плавно. Може да ви отнеме 6, 12 или повече месеца, за да може да носите минималистични обувки и да жънете ползите от тях. Корективните упражнения са неразделна част от преминаването към по-добра обувка, но бъдете съзнателни и имайте търпение - стъпалата, като всяка част от тялото, имат нужда от време за промяна. Който е съгласен, да си вдигне големия пръст на левия крак и втория пръст на десния ;)
Движете се добре, от глава до пети!
Галя
